Автор: Göksu Başaran
Българският хелзинкски комитет публикува обстойно предупреждение във връзка с предстоящата реформа в системата за детско правосъдие в България. Според организацията настоящият модел, основан върху наказание, не защитава децата, а ги стигматизира и изолира от обществото. Комитетът подчертава, че новото законодателство трябва да бъде насочено не към наказание, а към защита, подкрепа и ресоциализация на децата, които са в конфликт със закона.
В доклада се посочват пет основни грешки, които не трябва да се допускат. Първата е избягването на наказателния подход. Децата не трябва да се възприемат като „престъпници“, а като личности, които имат нужда от подкрепа, насоки и образование. Всяко дете има право на развитие и достоен живот, а това се постига чрез социална подкрепа, а не чрез репресия.
Втората грешка е липсата на независим съдебен контрол. Според Комитета решенията за съдбата на децата не могат да се вземат единствено от местни комисии, тъй като това нарушава правото им на справедлив процес. Независимият съдебен надзор е гаранция за защита на правата им и за предотвратяване на произволни действия от страна на администрацията.
Третата грешка е практиката децата да бъдат настанявани в големи, затворени институции. Такива места откъсват децата от обществото, лишават ги от образование и психологическа подкрепа и често ги излагат на насилие и злоупотреби. Съвременната грижа за децата изисква малки, подкрепящи структури, близки до семейната среда, които насърчават реинтеграцията и личностното развитие.
Четвъртата грешка е продължителното отделяне на децата от техните семейства. Семейството е източник на емоционална стабилност и чувство за принадлежност. Разкъсването на тези връзки води до сериозни психологически последици и затруднява социалната адаптация на децата. Вместо отделяне, държавата трябва да подпомага семействата социално и икономически, за да могат те сами да се грижат за децата си.
Петата грешка е липсата на възможност за преразглеждане на наложените мерки. Решенията, които засягат живота на децата, трябва да се преразглеждат периодично, за да се отчита тяхното развитие, промяна и готовност за реинтеграция. Нито едно дете не бива да бъде заклеймявано за една грешка. Всяко дете заслужава втори шанс — това е същността на човечността и справедливостта.
Според Българския хелзинкски комитет истинската реформа може да се осъществи само чрез система, която не наказва, а разбира, защитава, обучава и помага на децата да се върнат в обществото като пълноценни личности. Успехът на реформата зависи от това дали държавата ще разглежда децата не като престъпници, а като бъдещето на нацията.