Автор: Göksu Başaran
България посреща 2025 година с нарастващи разходи за живот. Най-силно поскъпването се усеща на пазара на имоти, където наемите в големите градове се увеличават с невиждан темп. Докато правителството подготвя страната за въвеждането на еврото, властите се опитват да ограничат спекулативните повишения на цените чрез нови регулации.
Минималната заплата се повиши през 2025 година
От 1 януари 2025 г. минималната брутна заплата в България е 1 077 лева (приблизително 550–560 евро). Това представлява увеличение от около 15,4% в сравнение с миналогодишните 933 лева. Правителството вече обсъжда ново повишение до 1 213 лева от 2026 г.
Съгласно последните законови промени, минималната заплата вече трябва да бъде най-малко 50% от средната работна заплата в страната. Целта е да се намалят неравенствата в доходите, но работодателите предупреждават, че без реален ръст на производителността подобни увеличения могат да доведат до по-висока безработица.
Наемите надминават заплатите
В София, Варна и Пловдив наемите достигнаха нива, непосилни за хора с ниски доходи. Средният месечен наем за едностаен апартамент в центъра на София е около 800–900 лева, а в покрайнините – около 600 лева. Апартамент с три стаи в централните райони може да струва над 1 400 лева на месец.
Тези стойности показват, че за хората на минимална заплата наемът често поглъща почти целия доход. Експертите посочват, че основните причини за поскъпването са рязкото увеличение на цените на жилищата, засиленият интерес от чуждестранни инвеститори и очакваното въвеждане на еврото.
Цените на жилищата – сред най-бързо растящите в Европа
Според последните данни на Евростат, България е втората страна в Европейския съюз с най-бърз ръст на цените на недвижимите имоти през първото тримесечие на 2025 г. За една година цените са се повишили с 15,5%. В София средната цена за квадратен метър е нараснала от около 1 000 евро през 2020 г. до близо 2 000 евро през 2025 г.
Специалистите предупреждават, че очакванията за влизане в еврозоната подхранват имотен балон. Инвестиционният интерес расте, но това допълнително оскъпява наемите и ограничава достъпа до жилища за местното население.
Въвеждане на еврото и контрол на цените
България се подготвя да приеме еврото от 1 януари 2026 г. В рамките на подготовката парламентът прие закон за контрол на цените, който влезе в сила на 8 август 2025 г. Новите правила задължават търговците да посочват цените едновременно в лева и евро, за да се предотвратят спекулативни увеличения.
Законът предвижда глоби за фирми, които умишлено завишават цените в периода на преход. Въпреки това, сред гражданите съществува широко разпространен страх, че въвеждането на еврото ще доведе до нова вълна на поскъпване. Проучванията показват, че около половината от българите гледат с недоверие на процеса.
Социално-икономически последици
Увеличението на минималната заплата би трябвало да подобри жизнения стандарт, но рязкото поскъпване на наемите, храните и енергията на практика обезсилва положителния ефект.
Икономистите настояват държавата да разшири социалните програми и жилищните помощи, за да защити нискодоходните групи в периода на преминаване към еврото.
В същото време правителството твърди, че присъединяването към еврозоната ще стимулира икономическия растеж и ще доближи България до средноевропейските стандарти. Но в краткосрочен план жилищната криза и инфлационният натиск остават сериозно предизвикателство.